Биохимия на Анаболните Стероиди
Как стероидете работят на клетъчно ниво? – Извъндредно сложно. След инжектирането на стероида в мускулната тъкан, то се влива в кръвния поток. Оралните тероиди преминават пез стомашно чревния тракт, от там през чрния дроб и най-накрая попада в кръвта, Стероидът съществува като молекула, пренасяща се цяла чрез кръвта. Стероидните молекули съществуват в кртвта заедно с много други; всички от тях носят някаква информация. Всяка информация освобождава на сецифични места.
Тези места имат рецептори, които разпознават всяка молекула. Клетките, разположени на теи места улавят стероидния сигнал, докато хиляди други сигнали отминават, както и безбрай други клетки позволяват на стероидната молекула да ги отмине. Метата които приемат информацията, носена от стероидните молекули са: мускулните клетки, космените фоликули, мастните жлези, определни части от мозъка и еднокринните жлези. Това Показва, четези части имат афинитет към стероината молекула.
Рецепторите и стероидните молекули се сливат, като се обединяват в едно на повърхноста на клетката, наречено клетъчен цитозол. Едниствено свободните стероидни молекули ще бъдат способни да направят това писъедниняване. Повече от 99% от всичките стероидни молекули, намиращи се в кръвта, съществуват в пасивна форма, само 1% съществува в свободна форма. Това е активната форма. Стероидните моекули, които съществуват в пасивна форма предпазват рецепторния комплекс от блокоране.
Активните стероидини молекули се насочват към ядрата на клетките, изграждащи рецепторния блок. Те се свързват в дезиксирибонуклеинова киселина /ДРНК/, ипроцесът на репликиране е придобил начален старт. Като Резултат на този процес, пратеникът рибонуклеинова киселина /РНК?, напуска ядрото и се присъединява към рибозомната РНК в цитоплазмата на клетката и копието на пратеника РНК търси място, позволяващо извършването на протеиновия синтез.
Това е най-важния процес на клетъчно ниво, който стероидите извършват. Увеличаването на протеиновия синтез осигурява протеинови молекули, които са използвани за увеличване размера на силата и мускулните обеми. За да поддържане на формата периодични стимулации на мускула ще го накрат да расте.
Без тези стимулации процесът на протеинов синтез няма да се осъществи и скелетната мускулатура ще атрофира.
Анаболните стероиди увеличават проиводството на азот, който може да се нарече /ЦП/. Той спомага за складирането на няколко ензими в мускулната клетка, взчително и /АТР/. Този ензим се разпада до /АДР/, който действа като гориво за мускула и го кара да расте.
Повече живи форми, като едноклетъчните организми, използват АТР като форма на механичната енергия. АТР е мостът между енергията. Какво е характерното а анаболните стеоиди и значимоста на АТР в увеличаване производстовото на СР. СР е един неограниччен фосфат, който може да се свърже до адр и да складира енергийни запаси от АТР. КОгато атлетът е използвал анаболни стероиди, СР е повече, АДР бързо става АТР. Този АТР е складиран бързо и може да бъде използван още веднъж, тогава, когато мускулът се нуждае от това.
Не е много важно да разберете тези термини. Но тематае значема, в случай, че желаете да увеличавате силата си посредством използването на стероиди. Пример : Anavar е характеен за увеличаване на продукцията на СР в мускулите. Атлетите намират този медикамент добър за покачване на силата, но не и за качване на тегло и маса. Азотът е съставка на проитена.
Когато имаме повече от него в клетката, отколкото изразходваме, тогава имаме състояние на положителен азотен баланс. Това състояние е синоним на качване на маса. Този ефект може да стане едновременно д пс покачването на протеиновия синтез или може да стане и след това.
Важното да се случи, не е важно как се случва защото положителня азотен баланс е сигурен знак, че мускулът расте. Друг ефект при увеличването на мускулната маса, силата и размерите е увеличването на бема на кръвта.
Това може да се наблюдава две до три седмици от началото на стероидната терапия. Обемът на кръвта може да нарасне от 10% до 20%. Тази кръв пълни работещите мускули по време на тренировка. Това може да се нарече „стероидно напомпване”.
Освен очевидните козметични намеси на това напомпване, то предизвиква и сериозно мускулно натоварване. Това може да увеличи тренировъчния интензитет и да стимуира ново нарастване. Увеличаването обема на кръвта, води до това мускулът да изглежда напомпан и издут. Това допринася а довеждане на кислород до мускула просредством увеличване на червените кръвни клетки. Сле като стероидната терапия приключи, обемът на кръвта се връща към нормалното ниво, докато броя на червените кръвни телца е повишен.
Този ефект на увеличена концентрация на хемоглобин, може да увеличи аеробния капацитет. Този ефект на кръвния обем е одобен на кръввен допинг, който е изполван от много атлети по света. Кръвния допинг се състои във вземане на кръв от атлета преди състезание.
Изглежда, че използването на стероидни поддържа увеличеното ниво на червени кръвни телца. Възможно е също да се увеличи нивоо н агликоген при атлетие, иползващи анаболни стероиди. Гликогенът се изолзва при метаболизма на въглехидратите. Повече гликогенов запас има при увеличването на мускулната маса и издръжливост. Друга възможна връзка между анаболните стероиди и мускулното растене е кортизолът – караболния стероид в тялото . ДОкато анаблните стероиди увеличават мускулната ъмаса, катаблният теорид преч на това.
Възможно е анаболните стероиди да попречат на много от катаблните хормони да влязат в мускулната тъкан. КОлкото по-малко кортизол на навлезе вмускулната тъкан, толкова повече се увеличава анаболния ефект на стероидите. Някои стероиди имат по-добър ефект върху кортизола.
Околкото кокорт Другите. Метандростенолон има драматичен ефект върху кортизола. Можеби в това се крие симсъла на грандиозния му ефект. Стероидите също възбуждат някои келтки в тялото. Тези части имат рецепторни места, къето стероидната молекула причинава промяна в клетъчниата фукция. Когато стероидът се слее към клетка в космените фоликули, това причинява промяна на фукциите им.
Това може да доведе до увеличаване на осомяването на лицето и тялото нот това може и да предизвика падане на голямо количество косми от скалпа на главата, и в резултат преждевременно оплешивяване. КОгато стероидът или метаболита му е попаднал в местните жлези, тои започва да секретира повече. Това предивиква омазняване на кожата и акне.
Стероидните молекули се движат в кръвта и попадат право на рецепторните места, за които по-рано стана дума. След като молекулата освободи своята информация, се връща обратно в течението на кръвта, където може и ще бъде изозване отното, докато се замени с друга или се изхвврли посредством урината. Трябва да се отбележи, че стероидната молекула се различава от всяка друга.
Тестостеронът има спецефична молекулана структора. Тази структора е уникална. Подобна е на деривата на хормона Дехидротестостерон, Нордитестостерон, Адростендиол и други. Тялото има начин, по който да променя структората на стероида веднъж в тялото. Тестостеронът често с променя в ДХТ, но веднъж в тялото. ДХТ работи различно в сравнение с тестостерона. Връзката му с рецептоите е много по –слаба.
Ароматизация – ревръщането на тестостерона в естроген, изглежда невъзможен на пръв поглед процес, заото един е женския хормон, съвсем друг е мъжкия. Когато се научите коректнод а сравнявате молекулата та структора на двата хормона, вие ще можете по-лесно да си обяснявате и разбирате сложните проеси.
Всъщност има много малка разлика в структората на тестостерона и естрогена. В тялото молекеклярната структора на тестостерона може съвсем лесно да се промени и да създаде есроген. Известна част от стероидните молекули стават активно за няколко седмици, други метаблозлизират при изгарянето на мазнините. Метаболитите на нортестостерона често остават в тялото повече от година. Повечето от стероиди екскретират ппосредством урината.
Споделете статия:
