Употреба на стероиди

Няма добавени продукти в тази категория.

АНАБОЛНИ АНДРОГЕННИ СТЕРОИДИ - УПОТРЕБА И ЗЛОУПОТРЕБА В СПОРТА


Анаболните андрогенни стероиди (ААС) са структорни аналози на мъжкия полов хормон тестостерон и като такива имат както анаболни, така и андрогенни ефекти върху организма. В медицинската практика тези препарати намират приложение при лечението на някои видове анемии, на различни фоми и степен мъжки хипогонадизъм, еднометриоза, остеопороза. От гледна точка на начина на приагането им, стероидите могат да бъдат разделени на две основни групи – орални и такива, които се приемат парентерално. По-голямата част от ААС за орално приложение се получават като към D-пръстена на основното тестостероново ядро се прибави една алкилна група на C-17 място. Парентерално активните ААС обикновено са естери на 19-нортестостерон-нандролон-деканоата или на нандролон-фенприпионата и се приагат интрамускулно. Като мъжки полов хормон, тестостеронът има предимно андргогенни и в по-мака степен анаболни ефекти върху организма. Тестстерон-пропионатът, тестостерон-енантатът и тестостерон-ципионатът обаче са негови естери, които имат значително по-продължителен и по-силно изразен анаболен ефект. При орално приемане на ААС след няколко часа настъпва бързо нарастване на концентрацията му в кръвта. Отделянето на метаболитете му става чрез урината и фекалиите, което обикновено продължава в течение на няколко дни. Парентералните препарати се всмукват бавно от мястото на апликацията им, като този процес има логаритмична характеристика, отнесен във времето и зависи от природата на съответния естер – интензивността на абсорбацията е толкова по-ниска, колкото по-дълга е веригата на мастната киселина в естера. Скоростта на абсорбацията е важна от гледна точка на продължителността на действие и времето, неободимо за елиминиране на метаболитите на ААС от организма. Разграждането на ААС основно се осъществява в черния дроб и включва редуция, хидроксилиране и образуване на конюгати. Пътищата, по които се метаболизират внесените отвън ААС и ензимите които участват в процесите на техния разпад, са идентични с тези, които се използват от организма за преработка на собствените стероидни хормони. Установяването на висоа концентрация на крайни метаболити от разпада на ААС в състава на жлъчния сок и чревното съдържание доказва тяхната ентерохепатална рециркулация.

 След приемането на бавно резорбируеми нандролонови естери се установява екскреция на метабоитите им в продължение на седмици, а в някои случаи дори месеци. Механизмът на действие на ААС е принципно същия като този на ендогенните андрогенни хормони. Разделянето на анаболните от андрогенните ефети може да бъде обяснено със съществуването на орган-специфична констелация от стероид-метаболизиращи ензими, която осигурява образуването на повече или по-малко активни съединения в различните органи. От друга страна, всяка една клетка в чоешия организма има рецепторни протеини за ААС. Дали ще преобладава анаболния или андрогенния ефект на стероида зависи главно от локализацията и вида на конкретната клета, а не толкова от вида на хормона. От историческа гледна точа анаболните стероиди са използване с невишаване агресивността на германските войски. Първото съобщение за прилагането им при спортисти детира от 1954 година. От тогава тяхната популярност бързо нараства, първоначално при тежкоатлетите, а впоследствие и при практикуващите други спортове – футбол, плуване, лека атлетика, за да се стигне до настоящия момент, когато употребата им в спорта (прфесионален и аматьорски) е придобила почти размерите на епидемия. През 1974 г. Медицинската комисия при МЕждународния олимпийски комитет поставя ААС в групата на забранените субстанции, като към днешна дата списъкът на включените стероиди надхвърля 100. Основнаа причина за квалифицирането им като допинг са множеството опасни за здравето последствия, свързани с акутната или хроничната им употреба. Вниманието на световната ощественост бе фиксирано особено остро върху злоупотребата с ААС след дисквалифицирането на Бен Джонсън, победител в дисциплината 100 м гладко бягане на олимпийските игри през 1988 г., заради употреба на стероида станозолол. След внимателен анализ на резултатите от използването на ААС в спорта Американският колеж по спортна медицина (ACSM) излезе с официално станивище, изразяващо се в следното: „ААС способстват нарастването на мускулна маса, приемани от фона на подходяща диета и правилно организирана тренировка. Съчетани с физическо натоварване, те подпомагат увеличаването на мускулната сила в по-голяма степен, сравнено с тренировата сама по себе си, но не обуславят нарастване на аеробния работен капацитет на организма на спортиста, а използването им води до редица неблагоприятни за здравето последствия. Преценката на реалния ефект на анаболните стероиди върху спортните резултати, от една страна, и върху здравето на спортиста, от друга, е сериозно затруднено поради невъзможната съпоставимост на използваните препарати, дози и схеми на прилагане, особено пък когато се касае за случаи на едновременно използване на няколко стероидни препарата – способ, известен в летературата като „stacking”.  Популярноста на ААС сред спортуващите се потвърждава от мащабно проучване, проведено в Италия върху 1015 атлети от международна класа 216 треньори и спортни лекари, при което се установява, че 30 % от спортистите и 20 % от лекарите са убедени, че ААС могат да подобрят спортните резултати, а 10 % от атлетите признават, че употребяват такива в своята подготовка. Сериозността на проблема идва и от това, че без какъвто и да е лекарски контрол тези препарати се използват широко сред подрастващите непрофесионалните спортисти, обикновено ученици от гоните гимназиални класове, занимаващи се със спорт главно във фитнес залите. Ескалирането на употребата и злоупотребата на ААС в САЩ става повод през 1990 г. Конгресът да приеме Акт за контрол върху анаболните стероиди, с които те се поставят в специален списък (Schedule III of the Controlled Substances Act) в компанията на редица опиати, амфетамини и барбитурати. Приемани в терапевтични дози, ААС не повишават мускулната сила, нито са в състояние да подобрят спортния резултат. Те подтисат ендогенната андрогенна секреция, при което в крайна сметка се получава нулев нетен ефект. В спорната практика обаче използваните дози знаително надвишават терапевтичните, а при бодибилдинга те са дори 10-50 пъти по-високи. Това поставя организма в екстремни хиперандрогенни условия и независимо от това, че ефектът върху морфологията на скелетната мускулатура, силата и издръжливостта е очевиден, неиминуемо се проявяват и симптомите на хормоналния дисбаланс. В проучване сред популацията над 12-годишна възраст, Yesalis CE et al. (1993) установяват, че в сащ има над 1 милион бивши или настоящи потребители на ААС, като средната възраст, на която започва тяхната употреба, е 18 години. Основния физиолигичен ефект на ААС е свързан със стимулирането на белтъчната синтеза в организма, включително и в скелетните мускули.

Изследванията напоследък обаче показват, че те предизвикват незначително нарастане на мускулната маса и мускулната сила само при спортисти, които вече са тренирали за развитие на качеството сила и в периода на приемане на ААС продължават интензивни тренировки на фона на високобелтъчна и висококалорийна диета. Наши изследвания (1997) върху група културисти, употребяващи метан и дека дураболин, показаха, че тримесечното прилагане на сходни схеми и при условие на интензивна ежедневна тренировка, води до нарастване на мезоморфния компонент на соматотипа им, определен от Heath-Carter (непубликувани данни). Това е резултат от засилените процеси на белтъчен анаболизъм в скелетните мускули под влиянието на анаболни стероиди. И въпреки всичко, всеобщо е становището, че здравните рискове и страничните ефекти, настъпващи в резултат на тяхното трайно прилагане, далеч превишават положителните резултати. В Дания например съществува категорична забрана за търговия и използване на ААС за нелечебни цеи и въпреки това консумацята от страна на спортуващите е 2 милиона дози за една година. Това очевидно поставя въпроса за необходимостта от широко разясняване на възможните рискове от тяхната употреба, която в болншинството от случите е равносилна на злоупотреба. Изследванята на Malone et al. показват, че приблизително 15 % от изолзвалите ААС спортисти развита лекарствена зависимост. След прекратяане на техния прием те получават комплекс от симптоми, формиращи т. Нар, синдром на отнема на анаболните стероиди, включващ лесна уморяемост, намалено либидо, депресия, мускулни болки, главоболие. Най-силно изразен от всички симптоми е подчертаната депресия, която понякога дори се съпътсва от опити за сабоубийство. Механизмът, по ойто се развива синдромът на отнематено на ААС, не е напълно изяснен, но не се счита че е подобен на този, наблюдаван при прекратяване приемането на опиати. Ефектът на ААС върху фукциите на мозъка, поведението, се обеснява с въздействието им върху специфични рецептори, разположени върху мембраната на нервната клетка. Доказано е и действието им върху рецепторите за медиатора гама-аминомаслена киселина (GABA) и повлияването на калциевите каналчета в мембраните. Влиянието на ААС върху опорно-двигателния апарат на спортиста е двупосочно. От една страна нараства мускулната маса, стимулира се отлагането на костно вещество в костите (поради което те се използват и в лечението на остеопорозата!), а от друга се съобщават случаи на аваскуларни некрози на главичката на бедрената кост. Една от най-големите опасности от употребата и злоупотребата с ААС в спорта са нередите сухожилни руптури, настъпващи вследвие дисплазия на колагеновите ниши и на диспропорцията между наасналата контрактилна сила на мускула и непроменената или дори намалена яркост на опът на неговото сухужилие. Злоупотребата с стероиди в спорта недвумислено се свързва и с широк спектър увреждания на функцията на черния дроб. Счита се, че 17-алфа алкилираните стероиди (като метилтестостеронът, станозололът и др.) имат директен токсичен ефект върху хепатоцитите, докато неалкилираните (тестостерон-ципионатът, 19-нортестостеронът и др.) нямат такъв. При дълготрайно използване на ААС от културисти е наблюдавано ядко чернодробно увреждане, известно под наименованието pelosis hepatis, при което в чернодробния паренхим се образуват изпълнени с кръв пространства, което смущава чернодробната функция.

Редуца автори описват хепатоцелуларни тумори при спортисти, употребявали ААС случай на екстремна хепербилирубинемия при спортист, дължаща се на употреба на нандролон-деканоат и стромба. ААС увеличават риска от заболявания на сърдечно-съдовата система. Те намаляват нивото на серумния HDL-холестерол и повишават това на атерогенния LDL-холестерол. Heaupt HA & GD Rovere (1984) описват хипертония, настъпила в резултат на злоупотреба с ААС, а други автори – случаи на миокарден инфаркт. При спортисти, употребявали ААС, се наблюдават по-често артериални тромбози на каротидната артерия и на артериите на долните крайници. Ехокардиографски изследвания показват, че ААС предизвикват обратимо нарастване на общите размери и дебелината на степента на лявата камера на сърцето, както и на времето на изоволуметричното й разпущане Thompson P.D et al. пък при изследването на 23 щангисти, 12 от които употребявали ААС, стигат до извода, че последните не предизвикват промени в структората и функцията на левокамерния миокард, но в този случай не са отчитани времето на приема и средната седмична доза. Интересно наблюдение публикуват T.E et al. Те изследват ефекта от натоварването за издръжливост, употебата на methandienone и комбинацията от двете върху активността на лизозомалните ензими арилсулфатаза, глюкоронидаза и катепсин Д в миокарда на кучета. Установяват че повишена хидролитична активност на лизозомалните ензими се наблюдава само в случаите, когато стероидът се прилага на фона на тренировка. На основаната по-горе казаното може да се заключи, че в резултат на злоупотреба с ААС в сърдечно-съдовата система на спортиста могат да настъпят промени, свързани със: а) нарасналия атероген риск, поради промяна в концентрациите на различните групи липопроеини в кръвтал б) повишен риск от тромбози; в) повишена склонност към вазоспазъм; г) директно токсично увреждане на миокардните клетки. Използването на ААС е свързано и с разстройване на хормоналния баланс в организма на спортиста, с всички последствия от това, най-демонстративните от които засягат половата система. Като заместител на тестостерона, ААС понижават секрецията на фоликулостимулиращия (ФСХ) и лутеинизиращия хормон (ЛХ) от аденохипофизата по меганизма на отрицателната обратна връзка. Като следствие от това се потиска производството на ендогенен тестостерон и сперматогенезата в тестисите. Наши проучвания върху спортисти, занимаващи се с бодибилдинг и употребяващи в продължение на 3 месеца Бианабол и Ретаболил, показаха намаление на серумната концентрация на ендогенния тестостерон, ФСХ и ЛХ. За обратимия характер на този тип промени съобщават Ture P.J (1995). Стероидните хормони стимулират простатната жлеза и могат да доведат до абнормно увеличаване на нейните размери, с последващи затруднения в микцията. По-сериозни увреждания на половата система (азоспермия, стерилитет), някои от тях необратими, се свързват с настъпването на тестикуларна атрофия и временна или трайна импотентност. Сравнително по-рядо следствие от дълготрайна злоупотреба с ААС е агресивното поведение на спортистие, понякога достигащо до ексцесии. Такива случао се наблздават често в бодибилдинга, където липсва допингконтрол, а схемите на комбиниране на препаратите и тяхната дозирова, понякога надвишаваща стократно терапевтичната, са плод на собствен експеримент на спортиста. Електроенцефалографските промени, наблюдавани при атлети с дълъг „стаж” като потребители на ААС, са сходни на тези, регистрирани в случаи на употреба на амфетамини и трициклични антидепресанти. Промените в поведението на настроението обаче зависят не толкова от дозата на конкретния стероиден хормон, колкото от групата, към която принадлежи.
×
×
×
×
×
×
×