Пептиди и Хормони

Няма добавени продукти в тази категория.

ЕРИТРОПОЕТИН И ИНДУЦИРАЩИ ЕРИТОПОЕЗАТА АГЕНИ

 
Физиологично въздествие
  1. Еритропроетинът (епо) е гликопротеин, който контролира еритропоезата чрез стимулиане на проеритобласите и освобождаването на ретикулоците от костния мозък. Той се произвежда от интерстициалните фибробласти на бъбрецте и перисинусоидалните клетки на черния дроб, и вентуално от други тъкани и могат да бъдат с открити в чвешката плазма и урината.
  2. Индуциращите еритропоезата агенти (ESA) са прдукти, подобни на ЕПО със сходни биологично действие.
  3. Не-еритрооетични агонисти на ЕПО-рецепторите са деривати на ЕПО-молекулата като тяхното стимулиащо еритропоеата действие е намалено, а е потенцирано тъканното и невропроективно въздействие.
 

Медицинско приложение

ЕПО се използва за лечение на анемии вследтви на различни заболявания – хронична бъбречна недостатъчност, таласемия, пациенти на хемодиализа, след лечение и др. ЕСА намират приложение в лечението на някои състояние предизвикани от за редуциране на кръвопреливанията при хирургични операции, раждания и др. Не-еритропоетични агонисти на ЕПО-рецепторите имат невропотективно действие врху невроните, глиалните клетки и съдвомозачния ендотел. Те се използват за тъканно възстановяване при мозъчен инсулт и амиотрофичка латерална склероза.

 
Употреба на ЕПО от спортисти

В спорта ЕПО се употребява в дисциплини, кито изискват издръжливост (шосейн колоездене, дългите дистанции в леката атлетика и плуването, ски бягане). По-голямата издръжливост се реализира о следния механизъм (фиг. 4):
Доказателство за повишаване на аеробния капацитет се намират в иследването на , кооито съобщават за увелиение на хемоглобина от 152г/ до 169г/ 1 и усоредно с това на от на ввследствие на еднократно подкожно приожение на човшки ЕПО. Подобни са резултатите на – хемоглобинат нараства от 142г/1 до 171г/1 след 12 седмично приложение на рекомбининантетн ЕПО.
Странични и вредни ефект
Най-честите странични ефекти са вследствие на хемоконцентрацията, поради увеличения брой еритроцити – хипертония, тромообразуване, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, белодробна емболия. По-рядко се получава главоболие, световъртеж, гадене и др. Може да се развие алергична реакция към препарата, която да доведе до анафилактичен шок.
ЕПО е включен в Листата на забранените средства през 1992 г.

 

СТАБИЛИЗАТОРИ И АКТИВАТОРИ НА ИНДУЦИРАНИТЕ ОТ ХИПОКСИЯТА ФАКТОРИ (HIF)

 
Физиологично действие

Когато човек е изложен на хипокция, протичат едновременно системи и вътреклетъчни промени, които да сведат до минимум вредата от нея и да възстаняват адекватно насищане на кислород. Индуцианите от хипоксията фактори са цитозолни протеини, които играят централна роля в регулиране на тези хомеостатичните промени, както на състемно така и на клетъчно ниво. са били открити чрез действието си като транскрипционен активатор на еритропоетина и в последствие е установено, че контролират вътреклетъчни отговори на хипоксия из цялото тяло. Те също така имат отношение към бразуването на нови кръвоносни съдове, което допълнително подпомага преодоляването на хипоксията.
Разилични вещества (някои газове – аргон и ксенон, както и фармацевтични продукти – и могат да повлияят действието на , кто стабилизират действието им с тва допринасят до по-добра оксигентаця на организма.
Медицинско приложение
FG-4592 стабилизиа дейноста на HIF, оето води до активиране на гените свърани с еритропоезата, включително ееритропоетина и ензимите, учасващи в метаболизма на желязото. FG-4592 е във фаза 2 на клинично изпотваните за лечение на анемия вследствие на хронична бъбречна болест. Ксенонът се изолзва в анестезията, в контрасната рентегенография и компютарна томография на сърце,  мозък и бели дробове, като невропроектоно средство слеед прекаран исхимичен инсулт. Аргонът се използва в криохирургията, особено при онкологични заболявания.
 

Упореба в спорта

Прилагането на стабииатои на в сорта има за ел да се понтецира действието на хипоксичните фактори без реално организмът да страда от хипоксия. Това би било довело до повишаване на аеробния капациатет и издръжливоста на спортистите.
Странични ефекти и вредни ефекти
Тъй като  е все още във фаа на клинично изптване има откуслени данни за странични ефекти от приложението му. Най-често с споменава авишен риск от сърдечни инциденти, тромбза и повишаване на кръвното налягане. Предполага с възможно нарастване на туморите, поради стимулирането на ангиогенезата.
Вдишването на газови смеси, които съдърат 30-60% аргон ии ксенон могат да увредят обоятелните нерви и по този начин да допренесат да поемането на токсични дози. Стабилизаторите и активаторите на включни в Листата на забранните средства пред 2014 г.

 

ЧОВЕШКИ ХОРИОНГОНАДОТРОПИН, ЛУТЕИНИЗРАЩ ХОРМОН И ГОНАДОТРОПИН - РИЛИЙЗИНГ ХОРМОН

Физиологично действие
Човешкият хорионгонадотропин (е гликопротеин, който е първият измерим продукт от плацентраната функция по време на бременност, състоящ се от 237 амнокиселини. По структората той е подобен на хипофизните гликопротеинни хормони (, което определя взаимодействието със специфичните рецептори и крайната биологична специфичност. В началото на бременноста (до 6-та седмица), концентрацията на се удвоява на всеки 1,7 до 2 дни. В майчината плазма пикове на са през 10-та тестанционна седмица и после намаляват постепенно през трения триместър
Лутеинизиращия хормон е гликопротеин, койото се тделя от предния дял на хипофизната жлеза. Той,, заедно с фоликулостимулиращия хормон се свързват с рецепторите в айчниците и тестистите и регулират функцията на половите жлези чрез стимулиране на производстовот на стероидните полови хормони и гаметогенезата. При мъжете, стимулира производството на тестостерон от интерстанциалните клетки на тестисите (лайдиговите клетки). Узряването на сперматозоидите обаче изисква както така и стимулира растежа на тестисите и повишава производството на андрогенен-свързващ протеин от сертолиевите клетки, което е необходимо за поддържане на зреенето на сперматозоидите. Този андроген-свързващ проитеин допринася за високата концентрация на тестостерон в тестсите, основен фактор в развитието на нормалната сперматогенеза. При жените, стимуира производството на естроген и прогестерон от яйчниците. Рязкото увеличаване на в средатана менструацията отговаря на овулацията, а продължаващата му секреция впоследствие стимулира жълтото тяло да проивежда прогестерон чрез подоряване на превръщането на холестерола в прегненолон. Развитието на фоликулите в яйчника е до голяма степен под контрола на но секрецията на естроген от тези фоликули зависи от както от така и от

Секрецията на и се контролира от един стимулиращ хормон на хипотоламуса, гонадотропин-рилийзинг хормон Това е по пътя на обратната връзка в зависимост от коичеството естрогени и андрогени, които циркулират в кръвта. е линеен пептид който стимулира само и , но не повлиява на другите хипофизирани хормони.

Медицинско приложение

  • се използва за предивикване на овулация и за лечение на безплодие при жените, както и за увеличаване на броя на сперматозоидите при мъжете. HCG се използва и при подрастващи момчета, когато техните тестиси не са поднали в скротума нормално.
LH и FSH се използват за лечение на безплодие – при т.нар. асистирана репродукция и ин-витро оплождане. В тези процедури се включват и медикаменти съдържащи hCH. Прилагането на тези хормони води до овулация при жените и подобряване на сперматогенезата при мъже.
 

Употреба в спорта

Лекарствени препарати на и се употребяват за стимулиране на тестостероновата продукжия преди състезание. Механизмът, по който се постига този ефект е илюстриран на фиг1. Освен това, употребата им може да бъде свързана с редотвратяване на тестикуларната дисфункция и атрофия по време на и/или след продължителни курсове на приложение на ендогенни или екзогенни стероиди.
Доказателство за стимулиране на ендогенния тестостеронов синтез е т.нар. „Тест за стимулиране с който се прилага като част от диагностиката за тестикуларна дисфункция при мъже. След инжектиране на , този хормон, който е одобен на лутеинизиращи хормон се свързва с рецепторите на Лайдиговите клетки и стимулира синтеза и секрецията на тестостерон. Функцията на Лайдиговите клетки може да бъде оценена директно чрез интрамускулна инжекция от 400 дневно в продължение на 4 дни. Нормална рекция е удвояване на нивото на тестостерона след последната инжекция. Пациенти с първични заболявания на половите жлези имат намален отговор след приложение на хорионгонадотропин, докато пациенти с вторична Лайдигова недостатъчност вследствие заболяване на хипофизата ии хипоталамуса имат качествено нормална рекация.
×
×
×
×
×
×
×