Хранителни добавки и Допинг

Няма добавени продукти в тази категория.

 
Хранителните добавкки се използват рутинно от много спортисти като част от редовната им тренировъчна и състеателна дейност. Обикновенно използваните добавки включват витамини, минерали, протеини, креатин и различни „ергогенни” средства. Тези добавки често се използват за пълно разбиране или оценка на потенциалните ползи и рискове, свързани с тяхната употреба и без консултация с професионален спортен диетолог. Някои добавкимогат да бъдат полезни за спортистите при определни обстоятелства, особено когато приемът или изборът на храна е ограничен. Спортните напитки, енергийните блокчета, както и протеинните и въглехидратни шейкове всички могат да бъдат полезни и удобни в определено време. При употреба на хранителни добавки съществува риск от позитивиране на допинпроблемите като следствие на наличието на забранени вещества, които не са обявени върху етикета. Всеки, който работи с елитни спортисти знае, че напрежението и значителните изгоди свързани с успеха осигуряват високо ниво на мотивация за търсене всякаква безопасна и аконна стратегия, която би могла да повиши спортната работоспособност. Хранителни добавки са именно такива, независимо от това дали приемът им гарантира голям прираст в спортното постижение или просто спортистите не си позволяват да пропускат възможности за нещо, което всеки друг използва. Проучванията, които се отнасят до хранителните добавки могат да се разделят основно на две. Едни от тях се занимават с установяване на видове добавки, честотата и мотивацията за тяхната употреба от различни групи лица – спортуващи за здраве, подрасващи елитни спортисти. Другите са фокусирани върху съдържанието на хранителните добавки и „замърсяването” им със субстанции, коието да подсилват ефекта от употребата им, но същевременно създават реална възможност от позитивиране на допинг-проба. H. Braun et al., (2009) провеждат анкетно проучване за употреба на хранителни добавки при 17-години елитни германски спортисти. Полученият резултат показва, че 80% от анкетираните ползват поне една хранителна добавка. Това най-често са витамини, минерали и спортни напитки и се приемат за поддържане на добро здраве.

Много малко са полващите протеини/аминокиселини, креатин и други ергогенни субсанции, които бяха повлияли на доброто спортно постижение. V. Lun et al. (2012) правят подобно проучване при елитни канадски състезатели. 87% от тях редовно употребяват средно по три хранителни добавки, като най-много от тях са от спортовете футбол, хокей и таекуондо. 90% от употребяващите добавки го правят за подобряване на силата и издръжливостта, а най-често се приемат спортни напитки, витамино-минерални комплекси и въглехидратни блокчета. Като първопричина за приема на добавки жените изтъкват поддържане на здравето и предотвратяване на дефицити свързани с храненето, докато при мъжете основната причина е увеличаване на активната телесна маса и повишаване на издръжливостта. В най-обширното излседване ивършено от МОК и Кюолнската лаборатория за допинг-контрол са изследвани 634 хранителни добавки на 215 производители от 13 страни. Добавките са характеризирани като не-хормонални и не би трябвало да съдържат каквито и да било хормони или техни прекурсори. Резултатите от проучването установяват наличие на про-хормони на тестостерона и нандролона в 94 (14,8%) от иследваните добавки, като съответните субстанции не са били указани на етикета. В две от добавките са намерени 7 прохормона. В 25% от иследваните продукти намерените дозировки са над 1г, което може да позитивира една допинг-проба. Най-много от добавките са били закупени в Холандия, Австрия, Великобритания и САЩ. В обзорно проучване H. Gayer et al. (2011) съобщават за хранителни добавки, коието съдържат и други забранени субстанции, освен анаболни стероиди и про-хормони. Най-често в добавки за намаляване на теглото или мазнините (т.нар “fat burners”) се съдържат сибутрамин, ефедрин и метилхексанамин, които са включени в грубата на „ Стимуланти на ЦНС” от листата на Забранените средства. Има случаи, в които откритата субстанция в хранителната добавка е кленбутерол, в количетва десетократно надвишаващи терапевтичната доза. В други иследвани хранителни добавки се намира и GHRP-2 (пептид, който отговаря за продукцията на соматотропиния хормон).

Също така се съобщщава и за смъртни случаи при млади спортисти в резултат на употреба на ефедрин съдържащ се в енергийни напитки. Намирането на субстанции, които не се указани на етикета на хранлните добавки са най-различни. От една страна, може да се добавени целенасочено, за да се повиши търсения ефект при употребата на добавката. От друга страна, „замърсяването” може да е неволно, поради недобрата производсвена хигиена на поточните линии, където се поризвеждат и пакетират хранителните добавки. Възможно е също, самата суровина за производството да е била замърсена от контейнерите, в които е транспортирана. В заключение може да се каже, че употребата на хранителни добавки е масово явление, както а общата популация, така и за спортистите. Най-често се употребяват витамини, минерали, протеини и въглехидратни напитки и блокчета. При спортуващите в свободното си време приемът на добавки е свързан с поддържане на добро здраве и красива фигура, докато при елитните спортисти се търси ефекта на по-бързо и качествено възстановяване след натоварване, както и специфично „ергогенно” действие. Наличието на „замърсители” в хранителните добавки може да увреди здравето на употребяващите ги, а също така носи риск от позитивиране на допинг-пробите при елитни състезатели.
×
×
×
×
×
×
×