Допинг и допинг контрол

Няма добавени продукти в тази категория.
Стремежът към високи спортни постижения у спортисти, треньори, организатори и у цели наци е свързан с изразходването на огромни материални седства и неядко е стигал до използванто на непозволени средства. Сред тези средства са и допингите. Терминът „допинг” води началото си от Африка. „Доп” се е наричала напитката, която туземците от племето кафири пиели по време на религиозни разници, за да изподнат в транс. В Европа думата „допинг” се появява за пръв път през 1889 г. в един английски ечник и означавала смес от опиум обезболяващи седтва и тютюн, която се дава на състезателни коне. След олмпиадата в рим през 1962 година, където от допингиане почина датски колоездач, Международния олимпийски комитетк /МОК/ прие резолюция против употребата на фармакологични агенти, целящи изкуствено повишаване на спортните постижения. Всяко използване на допинг – волно или неволно – противоречи на спортната етика и принципа за равенство на шансовете и нанася необатими увреждания за здравето. Обявената от МОК допинг-листа, която ежегодно се актуализиа, включва забранени субстанции; забранени методи и допингиране и средства, които подлежат на ограничение. Всяка от посочените групи в тази квалификация включва препарати с близък химически състав и специално фармакологично действие. Всики новосъздадени сродни химични субстанции, независимо от търговското им наименование също се включват в допинг-листата.

ВИДОВЕ ДОПИНГИ

1-ва група: Стимуланти /остър допинг/
Това са различни о химична структора вещества, които въздействат върху спортното постижение непосредствено след приемането им,  затова се наичат още остър допинг. Те имат възбуждащо действие върху дихателната, сърдечно-съдовата и невната система. Стимулантите принадлежат към няколко фармакологични групи: психомоторни стимуланти /амфетамин и произведните му и др./, симпатикомиметични амини/ аметамин и производните му/, стимуанти на ЦНС /кофенин, теофин, лобелин, коазол и дур./ и стимуланти на гръбначния мозък /страхинин, ехинопсин и др./.
Стимулантите се употебяват от спортистите за повишаване на спортното постижение. Основното им действие се състои в изостряне на вниманието, повишаване на агресивността и враждеността, премахване на умората, увеличаване на бдтелността и борбеносста. Премахването на умората – естествената защита на оганизма към пределни физиески натовавания може да доведе до крайно изтощение и внезапна смърт. Това в особена степен се отнася до крайно изтощение и внезапна смърт. Амфетаминте, чиято употреба в спорта не е оправдана и не е разешена. Стимулантте могат да преизвикат покачване на ръвното налягане, ускоряване и съдечнатадейност и намаляване на циркулацията.
В групата на стимулантите влизат ефедрин и сродните му субстанции. Те предизвикват умствено стимулиране и увеличаване на къвната циркулация. Страничните им ефекти се състоят в увеличаване на кръвното налягане и главоболие, ускоряване и наушаване на честотата на сърдечния тиръм, безпокойство и тремор. Ниски дози ефедрин се съдържат в много лекарствени препарати за ечение на простудни заболяванеия, капки за нос, сиопи иза кашлица и др., които могат да се доставят свободно от всяка аптека. Затова пи случа на простудно заболяване спортистите не трябва да предприемат лечение преди да се консултират със спортен лека, запознат със списъка на забранените вещества. Към групата на стимулантите се причислява и кофеин, когато се консумира в големи дози. Някои спортисти правят опит да повишат спортното си постижение чрез употребата на кофеин. Той може да доведе до повишаване на метаболизма, на телесната температура и кръвнотоналягане. Високи дози предизвикават  повръшане, диария, безсъние, микрограма /мл се смята за положителна. При нормално поглъщане могат да се достигнат тези стойности, но при големи дози, това е възможно..
Кокаинът също е заранен за употеба от спортисти.

2-ра група: Лекарствени средства с анаболно действие – АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ
Анаболните стероиди са синтетични аналози на мъжкия полов хормон тестостерон. Тестостеронът е хормон, който се отделя от мъжките полови жлези и има две основни действие въху организма – андрогенно, т.е. определящо развитието на вторичните полови белези на мъжа, и анаболно – стимулиащо нарастването на телесната маса и особено на мускулната маса.
Неконтролирранто пилагане на анаболи, има множесттво нежелалателни и опасни за здравето последици. Анаболните агенти взаимодействат с нормалната хормонална фуфункция и могат да предизвикат чернодробни увреждания, вкл. И тумори, високо кръвно налягане, увеличаване на холестерола в къвта, което от своя страна повишава иска от сърдечно съдови инциденти. Особено опасн са ефектите им въху функциите на невната систама, които се изразяват в психична зависимост, депресии, понякога неконтолируема агресивност.
Анаболните стероиди имат странични ефекти, които са типични за двата пола:

При мъжете:
  • Акне;
  • Атрогия на тестисите;
  • намалена продукция на сперма;
  • Растеж на туморите;
  • Увеличаване на простата;
  • Нарушение на бъбречната и чернодробна функция;
  • Оплешивяване, импотентност, гинекомастия.
При жените:
  • Маскулинизация;
  • Задебеляване на гласа;
  • Нарушена менструална функция;
  • Окосмяване на лицето и тялото;
  • Агресивност, депресии и др.;
  • Атрофия на млечните жлези.
 
Бета – 2 Агонисти /стмуланти/
Това са лекарствени средства за лечение на бронхиална астма и хронични белодробни заболявания, тъй като имат мощно бронхоразширяващо действие. Наред с това е установено, че имат и анаболно действие.

3-та група: Диуретици
Диретицитеса лекарствени средства, които засилват излъчването на вода и електролити от организма чрез бъбреците. Те могат да доведат до отделянето на 1-2 литра урина за 3 часа. В спорта диуретиците се употребяват главно по две причини. Първата причина е бързото намаляване на теглото чрез отделяне на голямо количество урина, което  от значение пи спортове с теглови категории /борба, бокс, вдигане на тежести, джудо и др./. Втората причина за употребата на диуретици от спортисти е разеждането на уината, което води до намаляване на концентрацията на съдържащите се в нея вещества. По такъв начин се замаскирва употребата на други забранени субстанции и тяхното откиване при излседване на урината става невъзможно. Употребата на диуретици от спортисти крие сериозни рискове за тяхното здраве. Те могат да доведат до дехидратация и нарушаване на електролитното равновесие в организма, рязко спадане на кръвното налягане, нарушаване на съдечната дейност, ортостатични реакции и други.
На олимпиадата в Сидни /Австралия/ през 2000 година. наши спортисти (вдигане на тежести) бяха уличени в прием на диуретици, влизащи в състава на иначе безобиден медикамент. Това се превърна в междунаоден скандал. Спечелените олимпийски медали бяха отнети от МОК и на състезателите беше наложена забрана за участие в състезания.

4-та група: Наркотични аналгетици
Вещества принадлежащи към този клас са предстваени от морфин и неговите химични и фармакологични аналози. Те се използват като болкоуспокояващи средства при умеени до много силни болки. Този техен ефект е известен още от древността, но понастоящем употребата им в медицината е оганичена и строго регламентирана. В спорта наркотичните аналгетици се употребяват при травми и други състояние, което се съпровождат със силна болка. Премахвайки болката, те могат да накрат спортиста да игнорира възможността от възникване на сериозни травми и да увеличат иска от получаване на потежки увреждания. В малки дози наркотичните анаглетици могат да предизвикат еуфория и да създадат чувство за измамно блаженство. В комбинация със психостимуланти, те могат да подобрят значително постижението, като потискат чувството за болка.
Наркотичните аналгетици имат сериозни странични ефекти. Те потискат по дозо-зависим начин дишането, предизвикват разстройства в равновесието и координацията, както и психоемоционални разстройства. Като всички наркотични вещества, употребата им води до физическа и психическа зависимост.
5-та група: Пептиди, хормони, миметици и техните аналози
Пептидите /белтъчните/ хормони се синтезират в организма и стимулиат редица негови функции като растеж, поведение, чувствителност към болка и др. Техните аналози представляват вещества, които наподобряват ефектите на хормоните, проиведение от човешкото тяло. В тази група засега влизат 7 вида пептиди хомони и техните аналози, както следва:

Човешки хорионгонадотропин
Той се съдържа в плацентата. Прилагането му при мъже води до увеличаване на ендрогенната продукция на андрогенни стероиди / мъжки полови хормони / и е еквивалентна на употребата на тестостерон.

Адренокртикотропин
Този хормон се произвежда в хипоталамуса и чрез предния дял на хипофизата се отделя в общното кръвообращение. Той стимулира функцията на надбъбречните жлези, като повишава нивото на кортикостероидите в кръвта. Последните, наред с мощния си противовъзпалителен ефект предизвикват и възбуда, достигаща и до еуфоирия.
Соматотропинен Хормон /Растежен/
Растежния хормон се синтезира в хипофизата и влияе на обмяната на веществата, изграждането на мускулна тъкан и растежа на тялото. Употребата на соматотропен хормон е опасна, поради многото му странични ефекти.

Еритропоетин
Хормонът еритропоетин се произвежда от бъбреците и стимулиа продукцията на еритроцитите в костния мозък. В традиционната медицинска практика синтетичните форми на еритропоетина се използват за лечение на пациенти с анемия от бъбречен произход.  Подобно на кръвния допинг, еритропоетинът се използва от някои спортисти, предимно в спортовете, при които е необходима издръжливост, поради това, че повишава количеството на хемаглобина.

Синтетични хипофизни хормони
Хипофизния или синтетичен лутеинизиращ хормон, както и неговия релизинг-фактор се употребяват в спорта, поради участието им в ендогенната продукция на ендогенните стероиди, т.е имат също анаболно действие. Употребата им може да доведе до депресивни състояния, гинекомастия, отоци и нарастване на хормонално-зависимите тумури.

Инсулин
Инсулинът е естествен хормон, чието основно действие е въхрху въглехидратната обмяна. В спорта се употребява поради доказания му ефект върху подобряването на транспота на аминокиселините през клетъчната мембрана и положителния /Анаболен/ ефект върху белтъчната обмяна. При използването на инсулин могат да се получат различни нежлани ефекти като слабост, световъртеж, спадане на кръвното налягане, ритъмни нарушения /в резултат на хипокалемия/, хипогликемични състояния, както и алергични реакции /при изполване на синтетичен инсулин/.

Инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1)
Той е полипептид от групата на соматомедините, който се намират в кръвта и повишават активноста си под въздействие на соматотропния хормон. Има инсулиноподобно действие върху мускулната и мастната тъкан. При недостигът му ръстът остава нисък.
×
×
×
×
×
×
×