Метандриол

Няма добавени продукти в тази категория.

Метандриол дипропионатът не е нещо ново – познат е още от 30-те години на ХХ век, а таблетната му форма се произвежда от 80-те години. 5-androdiol-ът пък бе един от първите прохормони на пазара, познат с това, че с лекота ароматизира в естроген. Метандриол Дипропионатът е съставка в няколко инжекционни продукта и ефектът му може да се опише като комбинация между този на ретаболила (не задържа повече вода от него) и тестостерон енантата. Сред плюсовете му – освен че увеличава задържането на азот и оттук улеснява качването на мускулна маса, е че той укрепва имунната система (затова се предписва на ранени или отслабнали животни). Твърди се, че увеличава броя на клетъчните андрогенни рецептори и засилва чувстветилността им, заради което другите стероиди, с които е в комбинация, се обвързват към тях по-добре, но това не е доказано опитно. В книгата си "Undreground Steroid Handbook 2" покойният вече Стероиден гуру Дан Дачейн предполага, че метандриолът повишава активността на всеки стероид, с който е в комбинация във фаза за маса с това обикновено са бионабол, анадрол, тестостерон, във фаза за релеф - винстрол, примоболан, анавар, тренболон и т.н., но е за предпочитане да е инжекционен). Според него това става чрез силното му обвързване с полово-обвързващия хормон глобулин (ПОХГ) подобно на местеролона, и по този начин другия стероид става в свободно и активно състояние. Това обаче не е точно така: въпреки че метандриолът се обвързва с ПОХГ, този процес е доста слаб и не може да въздейства на другите стероиди. Метандриолът е много склонен към ароматизация (както и 5-андродриолът) и се предполага, че може да се обвърже директно с естрогенните рецептори, без да трябва да ароматизира. Използван с други ароматизиращи стероиди, той по всяка вероятност ангажира ароматазата до точка, в която другите стероиди не са в състояние да ароматизират. На пръв поглед това е добра идея, но излишен естроген, произведен от добавката на метандриола, бързо предизвиква гинекомастия. Когато ароматизира, метандриолът се преработва в дълготрайния и силен естроген метилестрадиол. Метандриолът е мощен инхибитор на ензима 11-бета-хидроксилаза. Това е много голям минус - причинява натрупване на деоксикортикокостерон, мощен минералкортикоид, който предизвиква задържане на натрий и вода и така кръвното се покачва. Потенциално тревожният аспект на такова покачване е видимата му необратимост.

Задържането на 11-бета-хидроксилазата намалява производството на кортизол и причинява свиване на размера на надбъбречните жлези, познато и като адренална атрофия. Това от своя страна може да предизвика остра адренална недостатъчност докато не спре приемът на стероида, потискащ 11-бета-хидроксилазата. Метандриолът метаболизира до метилтестостерон - естрогенен метаболит и 5-алфа редуциран андроген, допринасящ за страничните му ефекти. "Увеличената ефикасност", която той предизвиква в комбинация с други андрогени, както смята Дан и някои други, би могла да се обясни със задържането на 11-бета-хидроксилазата, предизвикващо качване на маса с доста вода и анти катаболен ефект заради потискането на кортизола. Метандриолът дипропионатът не се преработва директно в естроген, така че според някои вероятността от странични ефекти на базата на естроген като гинекомастия, задържане на вода и отлагане на мазнини е минала. Но тъй като е андрогенна съставка, си носи и съответните странични ефекти: омазняване на кожата и акне, окосмяване по тялото и мъжки тип оплешивяване. Според Бил Робъртс обаче той трябва да се избягва от мъже, тъй като е силно естрогенен без компенсиращи свойства. Той е слабо анаболен и митичните свойства, които му се приписват (че изчиствал рецепторите) са абсолютна фантазия - такъв механизъм поне досега не е известен. Антиароматазата не би неутрализирала естрогенните му проблеми (тъй като е директно естрогенен, без да е необходимо да се преработва от ароматазата).

Антиестрогени като кломид биха могли да помогнат, но той като метандриолът така и е слабо анаболен, от такава комбинация няма смисъл. Обичайните му дози са по 100 мг на всеки 2-3 дена или 200-400 мг седмично (тъй като е водно разтворим). Под формата на таблетки нормалната доза обикновено е 40-60 мг на 2-3 определени приема дневно. Цикълът с таблетки обикновено е 4-6 седмици (в никакъв случай повече от 6-8 седмици) и тъй като ефектът от него спада бързо, дозите трябва да се увеличават, а все пак той уврежда черния дроб. Възможни странични ефекти на таблетната форма освен споменатите дотук като гинекмастия (особено при високи дози - над 50мг дневно) и др. са и повишено ниво на чернодробните токсини, болки в стомаха и повишена агресивност, както и рязко спадане на силата и ефективността след спирането му.

×
×
×
×
×
×
×