Винстрол - Информация

Няма добавени продукти в тази категория.

Винстролът е сравнително мек стероид за качване на сила и маса, въпреки че при лекоатлети и билдъри той бе и още много популярен – главно като таблетки 2 мг или инжекционния разтвор от 50 мг/мл. Билдърите го изсползват главно в предсъстезателната си подготовка и цикли за релеф, тъй като дава твърдост и минимално задържане на вода под кожата (затова е предпочитан и от лекоатлети), а случаите с гинекомастия при него са еденици (за това по-долу). Полуживотът му обаче е сравнително дълъг – до 9 часа. Заради анаболно/андрогенното си съотношение той се считаше за силно анаболен стероид, а всъщност заради много слабото му обвързване с андрогенните рецептори анаболните му качества са по-слаби от тези на тестостерона. И въпреки това той е много популярен – главно защото минава за „безопасен” стероид. Донякъде е така – той няма силно подчертаните странични ефекти на другите андрогенни стероиди, но това не значи, че е безопасен. Нещо повече според последните изследвания на учените е от най-опасните. Заблуждението тръгва от факта, че той е изменена синтетична форма на дихидотестостерона (ДХТ) – силен андроген, причиняваш повишена агресия, оплешивяване и акне. За повечето билдъри винстролът е сред най-нетоксичните спрямо черния дроб стероиди, което изобщо не е вярно. Освен че потиска производството на тестостерон, заради метилната група оралната му форма е по-токсична за черния дроб. При клинични опити с него се е налагало спиране на приема му, тъй като нивото на чернодробните ензими (знак за увреждане на клетъчно ниво) се е покачвало и колкото по-голяма е била дозата, толкова по-тежки са били страничните ефекти. Въпреки че не минава през черния дроб, инжекционната форма също го натоварва, което се умножава при комбинация с други орални стероиди и затова в такива случаи цикълът не трябва да е повече от 6-8 седмици. Това не е единственият проблем при винстрола. Тъй като намалява добрия и повишава лошия холестерол, рискът от инфаркт и инсулт е доста по-голям. Винстролът е по-слаб андроген и вместо да повишава, потиска агресията (т.е действа по-скоро като анти андроген, а не като андроген). Счита се, че е сред най-подходящите за жени, но не е така – те са подложени на мускулинизиращ ефект дори при дози от 2 мг дневно. Заради химичната си структура дерват на ДХТ, станозололът не е изложен на действието на ензима ароматаза, който преработва повечето андрогени в естрогени. Затова и не задържа вода и естрогенни странични ефекти като гинекомастия при цикъл само с винстрол са редки. Въпреки че е устойчив на действието на ензима ароматаза (не се преработва в женски полов хормон), той обаче може да стимулира умерено ароматазната активност, ускорявайки преработката на другите андрогени в естрогени, така че внимавайте. Станозололът може да действа като частичен агонист спрямо естрогенните рецептори подобно на познатия нолвадекс. Най-интересното (което не може да се обясни с връзката му с тестостерона), е, че той ускорява производството на колаген и някои простагландини и ензими в кожата. Станозололът е в орална и инжекционна форма на водна основа, като и в двете активната съставка е еднаква – просто инжекционният разтвор е с по-висока концентрация и по принцип е по-евтин. Последният е за предпочитане, тъй като обикновено се взема общо по-малка дозировка. Тъй като не е естерифициран, трябва да се инжектира всеки ден. А понеже е на водна основа, рискът от замърсяване с бактерии е по-голям, така че при многократно използване на шишенцето трябва да се спазва стерилност. Заради водната основа инжекциите с него са доста по-болезнени, отколкото при стероиди на мастна основа, а обикновено на мястото на инжекцията остават белези от съединителна тъкан. Заради минималното си обвързване с полово-обвързващия хормон глоболин (ПОХГ, пренасящият протеин за андрогените в кръвта) винстролът в основната си част циркулира в кръвта в свободно състояние. Взаимодействието му с два специфични протеина намалява нивото на свободно циркулиращия в кръвта кортизол, а в същото време той пречи и на отделянето на кортизол от надбъбречната жлеза. При хроничен прием това намалява нивото на кортизола. При прием на станозолол (особено когато е взет отделно) мнозина изпитват болки в ставите – това отчасти е заради така наречения регулиращ или връщаш ефект в производството на кортизол, когато станозололът се спре. Основната причина обаче е, че освен подкожната вода, той издърпва и водата в ставите, появява се постоянна болка, пукане и щракане и по-голям риск от травми и скъсвания на сухожилията. Тези странични ефекти се удвояват, ако заедно с винстрола вземате и акутан против акне.
Напоследък нашумя нелегалното производство на станозолол енантат. На пръв поглед изглежда невероятно да се направи естер на стероид с добавена метилна група, но от химична гледна точка това е възможно (вече има такъв метандриод дипропионат). Лошото е, че естерифицирани стероиди като енантата имат много небалансирано действие – те причиняват рязко покачване на нивото на кръвта в първите няколко дена и бавно спадане след това. Това не би било проблем, ако стероидът не е токсичен към черния дроб, но станозололът е такъв. След приема на станозолол енантат черният дро ще е принуден да обработи в първите 2-3 дена голяма доза, което никак не е желателно. Приемът му е приемлив, ако дозата се ограничи до необходимата за терапия при болни, а не над нея, което за билдъри естествено е малко. И така: винстролът е един от най-използваните стероиди и от мнозина се счита за мек и сигурен. На пръв поглед е така – той не носи видимите андрогенни или естрогенни странични ефекти на другите стероиди. Но въпреки голямото си анаболно спрямо андрогенно съотношение той си е доста андрогенен и заради коварното си естество може да е много по-опасен. Той въздейства върху много и различни системи в тялото и мозъка. Ефектът му надхвърля обичайната хипертрофия на мускулите – той намалява сексуалното желание и функции, може да причини или да попречи на лечението на психологически заболявания, да увреди черния дроб (в повечето случаи слава богу това е обратимо!) и да причини инфаркт и кръвоизливи. Възможни са и акне, главоболие, мускулни схващания, оплешивяване, покачване на хемоглобина, нарушаване дейността на щитовидната жлеза. При по-дълъг прием или по-голяма доза са възможни болки в стомаха – за да се избегнат, дневната доза са дели на две и се взема сутрин и вечер с малко течност с храната. Обичайната доза, а мъже е 15-25 мг на таблетки или 25-50 мг инжекционно, но билдърите са свикнали на дози от 50-100 мг дневно, въпреки че дози от 6-10 мг увеличават задържането на азот повече, отколкото 300 мг тестостерон енантат седмично. Мнозина след цикъла изпадат в период на депресия и тогава станозололът може да е доста проблемен, още повече, че пречи на действието на антидепресанти и други такива медикаменти. Рискът т ментета при него е голям – винстролът е сред най-произвежданите нелегално стероиди. Затова – колкото и да е сравнително мек, изберете по-малко „рискови” стероиди, а ако твърдо сте решили да вземате винстрол, имайте предвид всичко дотук написано от екипа на Bulsteroid.com
 
Коментари от наши състезатели:
Състезател 1: Поне при мен той дава твърдост на мускула, изкарва ненужната вода и ме прави по-сух. Някои казват и че изчиства от мазнини, но не е вярно – всичко е от диетата. Ставите не са ме болели от него, но и не съм вземал големи дози. Инжекционната форма е по-удачна, понеже навлиза по-бързо в организма (тя също натоварва черния дроб, но така е и при други стероиди), докато при орален прием хапчето се разгражда по-трудно. От състезателна гледна точка винстролът е добър стероид, което подсказва, че хора, които няма да се състезават, е безсмислено да го вземат.
Състезател 2: Не е основен и водещ препарат – ако се вземат 2-3 стероида, той не е този, върху който да се направи схемата. Ако ви трябва препарат с максимален ефект като маса и релеф – не е той, ако искате по-безвреден стероид с минимум странични ефекти това е той! Ставите от него не са  ме боляли. Оригиналните ампули от “Zambon” (Дезма), работят най-добре чистят много и ефектът е добър. Хубавото е, че не се свързва толкова с плазмените белтъци и не е нужно да се вдига дозата – 20-30 мг са напълно достатъчни, дори при 40 мг ефектът може да е по-малък, отколкото при 20. Когато се взема за маса, се комбинира с оксиметолон, като за тази цел инжекционната му форма е по-удачна. Ако искате минимум странични ефекти, по-добре вземайте анавар или примоболан; ако искате п-голям ефект за маса, вземайте параболан, мастерон или други по-силни препарати.
Състезател 3: Винстролът е слабо андрогенен, умерено хепатоксичен стероид с изразени анаболни качества. Едно от свойствата му е да прибира част от междуклетъчната вода в клетката, тоест действа добре в цикъл за релеф. Той е един от най-желаните, ползван от много билдъри преди състезание, тъй като не задържа вода, прав мускулатурата по-плътна и оформена. Когато се взема в разумни дози, минуси не съм намирал. Когато се взема дълго време или отделно, потиска нивото на кортизола и ставите често болят. Но когато се комбинира с други препарати като нандролона (който ги „смазва”), този ефект не се чувства, а и той е малък минус в сравнение с плюсовете му.

×
×
×
×
×
×
×